Иван Калчев-Глиги, който е известен от гражданските протести у нас, замина

Иван Калчев-Глиги, който е прочут от гражданските митинги у нас, замина за Украйна, с цел да се включи към задграничния легион. Днес той изпрати първия си текст за OFFNews. Неговото заглавие е:

Два фрагмента от войската

Кадър 1

България, края на 90-те. Зима. Отивам да видя един другар, който служи в ултра-мега-хипер секретното ракетно отделение покрай София с ракети, кръстени на марка лепило, където през соца дори не давали да минаваш по пътя с фотоапарат. Слизам от влака, ходя на КПП-то, запитвам дали може да се видя с приятеля. Отговарят ми: ми за какво го търсиш тука, той е в кръчмето на гарата.

Връщам се на гарата. Пием евтина водка в пластмасови чашки. Става мрачно, потеглям да си заедно съм с влака. " Няма да си вървиш, отиваме на пицария! " Колко му е - отиваме. Пием бира. Затварят пицарията. Тръгвам да си отивам на стоп. " Няма късмет, идваш в поделението да си допием ".

Не ми би трябвало дълго увещание, прекарват ме през дупка в оградата и сме в поделението. Като за 90-те, изискванията са гъзарски. Войниците по няколко в стая, по стените ламперия.

Вадят ракия. Пием. Пием още. Пеем македонски песни, още преди цигуларят да почне да ги извършва. Пак пием.

Някъде към 3 през нощта вратата на стаята се отваря. Аз съм тъкмо против вратата, с пусната дълга коса и краката вдигнати на масата. Насреща ми - някакъв шапкар, на щайга.

" Купонче ли си вършиме, ракия имате ли? " А всичките бутилки с ракия вълшебен са изчезнали от масата. " Съвсем не, единствено джин. "

" Пфу, тъпо. " И в този миг съумява да ме концентрира. " А този какъв е? " Аз се панирам.

" Откъде го вкарахте? "

" През оградата. "

Вече с вик: " Аз какъв брой пъти съм ви казвал, като вкарвате хора, да е през КПП-то, да не желаете да гръмнеме някого? " И с по-спокоен звук " Утре да е тръгнал преди утринната инспекция. "

Изнасям се преди изгрева, с мисълта, че толкоз казарма ми стига.

Кадър 2

Украйна, 2022. Зима. В задграничния легион съм. Условията са по-добри от доста от хотелите, в които съм отсядал.

На опашката за закуска зад мен някакъв се провиква на американски британски: " А вие осъзнавате ли, че сме в най-силната войска на света? "

Прав е. Тук са всички етнически групи и народи. Всички. От монголеца с обичайната конусовидна шапка, през всички славянски нации, западноевропейци и американци, до австралийците.

И всички занятия. Бизнесмен. Дърводелец. Инструктор в морската пехота на Съединени американски щати. Маркетинг експерт. Ракетчик от Бундесвера. Счетоводител.

Американецът продължава: " Няма случай в историята, когато робите да са победили свободните. " Пак е прав, и продължава: " Аз се удрям поради дядо ми, който е погубен от алената войска в Полша. "

Друг продължава: " И моят, в Унгария ". А грузинецът на леглото под моето има жена и щерка в Херсон, който е окупиран. Грузинците си имат тяхната причина.

Ние - че сме идната цел.

Не знаем какъв брой от Украйна ще падне жертва и какъв брой малчики ще наторят украинския чернозем. Юношите не би трябвало да водят война, в актуалната война те нямат нито опита, нито уменията, нито душeвността за това.

Тук няма страхливи новобранци. Средностатистически - мъже, чиито деца са към този момент огромни. Няма по-голяма мощ от мъж, бранещ свободата, и майка, бранеща децата си. Този път войната е сред целия свободен свят и империята на злото.